начало

Световната борба срещу СПИН
- осъзнаване на проблема
- негативното влияние на болестта


Осъзнаване на проблема

През последните две години усещането за обща цел в глобалната борба срещу ХИВ/СПИН се засили. Повече от всякога в кратката история на епидемията се вижда нуждата да се приведат примерите за регионални и национални успехи в борбата срещу болестта в глобално движение.
Увеличава се политическата ангажираност в борбата срещу СПИН. В много страни общественото мнение е мобилизирано от медиите, неправителствени организации, активисти, лекари, икономисти и хора, живеещи с ХИВ/СПИН. Общностите и нациите все по-често застават начело на отговора на епидемията с повече политическа ангажираност, средства и институционални инициативи. Но тази политическа решителност не е повсеместна. Прекалено голям брой правителства и обществени институции все още отказват да приемат факта, че има епидемия и не успяват да предотвратят по-нататъшното й разпространение и да облекчат последиците.

Като не действат, правителствата и гражданското общество обръщат гръб на възможността да се справят с проблема. В страните, които са се възползвали от момента са налице множество доказателства за успех в борбата с епидемията.

Има много примери за успехи както в страни с ниско разпространение на ХИВ и предотвратено разпространение на епидемията, така и в такива, в които последствията от ХИВ/СПИН са значителни. И в двата случая предизвикателството е голямо.
Негативното влияние на болестта

Двадесет години след като за пръв път светът осъзна проблема СПИН, стана ясно, че човечеството е изправено пред "най-опустошителната" епидемия в човешката история. Страните, които не успеят да овладеят епидемията рискуват да попаднат в един порочен кръг, в който влошените социално-икономически условия правят хората, предприятията и общностите дори по-уязвими към епидемията. Пагубното влияние на СПИН върху общественото развитие и икономиката обаче може да бъде преодоляно. Дали чрез обществени дейности и изяви или чрез национални програми, институциите могат да бъдат модернизирани и капацитетите могат да бъдат изградени така, че да предпазят обществото от най-лошите последици на болестта.
В много страни СПИН обезсмисля постигнатите успехи през десетилетията за удължаване на средната продължителност на живота. Средната продължителност на живота в суб-Сахарна Африка сега е 47 години, докато при отсъствие на СПИН можеше да бъде 62 години.

Влиянието на СПИН върху средната продължителност на живота, което нанася огромен удар върху общественото развитие излиза извън пределите на Африка.

В 45-те най-засегнати страни е изчислено, че между 2000 и 2020 г., 68 милиона хора ще починат по-рано, отколкото ако не бяха болни от СПИН. Тези изчисления са направени на базата на предположението, че превенцията, лечението и здравните програми ще имат незначителен ефект върху разрастването и влиянието на епидемията в повечето страни през следващите 2 десетилетия.

СПИН има особено силно въздействие върху смъртността сред децата на възраст между 1 и 5 години. Повечето от децата, които са заразени от раждането си или при кърмене развиват болестта и умират преди да са достигнали 5 годишна възраст. В най-засегнатите страни ХИВ и СПИН имат най-голямо влияние върху оцеляването на децата. В 7 страни в Суб-Сахарна Африка смъртността сред децата под 5 годишна възраст се е увеличила с 20-40 % поради ХИВ и СПИН. Дори в страните където разпространението на ХИВ и СПИН е по-ниско, броят на смъртните случаи във възрастовата група 15-34 години е по-висок в сравнение с броя им ако не съществуваше болестта. Той е около 2.5 пъти по-висок на Бахамските острови и два пъти по-висок в Доминиканската Република и Тайланд.

СПИН има пагубно влияние върху домакинствата. В много случаи наличието на СПИН означава разпадане на семейства – родителите умират и децата се изпращат при роднините, които да ги отглеждат. Семействата обедняват все повече поради загубата на доходи, допълнителните разходи, свързани с грижите за болните, невъзможността на грижещите се да работят и увеличаващите се медицински разходи.

ХИВ и СПИН се явяват и сериозна заплаха за осигуреността с храна, която се изразява най-вече чрез намаляването на количествата храна и намаляването на възможността за закупуване на храна от домакинствата с ниски бюджети. Проучване, направено в Танзания показва, че в най-бедните семейства след смъртта на някой от възрастните членове, потреблението на храна на всеки член намалява с 15 %.

Във всички засегнати страни ХИВ/СПИН епидемията оказва допълнителна тежест върху здравния сектор. В страните където на човек от населението здравните разходи са ниски, превенцията и повишените грижи по отношение на полово предаваните болести, консултиране и тестуване, превенцията при предаването на болестта от майките на децата, лечението на ХИВ и грижите, натоварват здравните системи и бюджети. В края на века медицинските разходи за лечение на ХИВ/СПИН в страните от Европейския съюз нарастват от 3 400 щ. долара на човек годишно в ранните стадии на ХИВ инфекцията до повече от 50 000 щ. долара в последните стадии на болестта.

Степента, в която училищата и другите образователни институции могат да продължават да функционират ще повлияе върху това доколко обществата ще могат да се защитят от влиянието на епидемията. Намаляването на приема в училищата е един от най-видимите ефекти от епидемията. Успоредните на него фактори са: напускането на училищата от децата, за да се грижат за родителите си или за членовете на семейството, невъзможност за посрещането на училищните такси и разходи, стерилност, породена от СПИН и намаляване на раждаемостта, водещо до много нисък брой новородени, и фактът, че повечето деца се раждат заразени и не могат да оцелеят още през училищните си години.

СПИН също така възпрепятства възможността на образователните системи да изпълнят основното си задължение, тъй като все повече учители умират от болестта. Болестта или смъртта на учителите е изключително пагубна в селските райони, където училищата зависят често от един или двама учители. И докато загубата на учителите и администраторите директно рефлектира върху качеството на образованието, съществува също така и опасността търсенето на здравни услуги да отклонят ресурсите от образованието към други сектори. Разходите, свързани с обучението на нови учители и наемането на такива, които да ги заместват, също усложнява и "натоварва" бюджетите, и измества инвестициите от инфраструктурата, образователните материали и човешките ресурси.

ХИВ/СПИН драматично влияят върху труда, намаляват икономическото развитие и социалния прогрес. Най-голямата група от хората, живеещи с ХИВ/СПИН по света са между 15 и 49 години – в разцвета на своята трудоспособна възраст.
Производителността и полезността са основната грижа за всяко малко или голямо предприятие. СПИН води до отслабване на икономическата активност чрез намаляване на продуктивността; допълнителни разходи; отклонени производствени ресурси и изтощаване на човешките ресурси – на тяхната сръчността и уменията. Честите отсъствия от работа, заболеваемостта и смъртността увеличават дисорганизацията в персонала, като резултат от текучеството в персонала, загубата на умения и качества и отслабване на морала. За да се даде отговор на тези проблеми компаниите трябва да инвестират в повишаване на обучението и набирането на персонала. В САЩ Центърът за контрол и превенция на болестите съобщава, че фирмите, които имат персонал от около 1 000 души, откриват, че разходите за бизнеса им за 5-годишен период са от 17 000 до 32 000 щ. долара за всеки работник, заразен с ХИВ.

Чрез своето влияние върху работната сила, домакинствата и бизнес-предприятията, ХИВ/СПИН може да действа и като важен ограничител на икономическия ръст и развитие. Особено важно е да се направи разграничение на въздействието на СПИН върху отслабването на икономиките от други негативни фактори като влошаване на условията за търговия, тежките задължения и дългове и последиците от структурните промени, слабата политика на действие на правителствата, политическата нестабилност и конфликти. Eпидемията отнема човешкия живот, но и подкопава икономическата производителност.
Във всяка страна стабилността и развитието зависят от обществената сплотеност.

Гражданите трябва да вярват в законодателната система, те трябва да вярват, че държавата защитава основните им интереси, и те трябва да знаят, че те и децата им могат да разчитат на това, че условията им на живот ще се подобрят. Епидемията от СПИН обаче отслабва много тази обществена сплотеност. Тъй като ХИВ/СПИН заедно с други фактори имат дестабилизиращ ефект върху човешката сигурност. Това е особено важно поради факта, че много от страните в двата региона – този, който е с най-бързо разпространение на епидемията (Източна Европа) и регионът с най-високи стойности на разпространение на ХИВ (Суб-Сахарна Африка), са с новозараждащи се демократични процеси, където преструктурираните и дебюрократизирани държави се опитват да възвърнат доверието на гражданите.

 
 
 
(C) 2006 Национален Комитет за профилактика на СПИН и полово предавани болести